За мравките и милиционерите…

Когато обществото основателно критикува и е недоволно от предоставената услуга “сигурност” на МВР, служителите му са тънко обидчиви. МВР години наред бе приоритет на държавата. Служителите му започнаха да се възприемат за недосегаеми. Не бяха един или два скандала за изтезаване на арестанти, даже и смъртни случаи през последните 25 години. Данъкоплатците нямаме възможност за граждански контрол върху това министерство. Служителите на МВР свикнаха да живеят в мъгла и чадър над тях. В същото време, тези които правят БВП с основание не са доволни от сигурността в страната. МВР в този си вид започва да идва много скъпо за тях. РБългария е на първо място по разходи за вътрешна сигурност на глава от населението в ЕС.

В замяна какво получаваме:

• по селата старите хора за убивани, ограбвани и изнасилвани от безчинстващи групи от един определен етнос
• разкриваемостта на престъпленията спада
• служителите на МВР работят вяло и некачествено
• при докладване за извършено престъпление или посегателство към личността, жертвите са обезкуражавани да подават жалба. Често им се подмята, че няма смисъл
• почти пълна липса на превенция
• хората почти никога не виждат кварталния отговорник
• липсва видимо полицейско присъствие
• много често служители на МВР превишават правата си или пък драстично нарушават законите на държавата

Нека да ви разкажа няколко случая от живия живот.

Първият е отпреди две седмици. Роднини, натурализирани американци, се прибират у нас за ваканция. На летище София мъжът отива да види къде ще се появи багажа му. Към него се приближава униформен полицай и най-безцеремонно иска документите му за проверка. Мъжът пита кои-българските или американските. Униформеният леко се смущава. Казва-българските. Проверява го. Не се представя на мъжа. След като го проверя го пита грубо: Тебе къф ти бе проблема в кафенето? Мъжът, с недоумение, отговоря, че не е бил в никакво кафене и не знае за какво става дума. Униформеният загрява, че има недоразумение и му вика: Аре, бегай!

Представете си с какво топли чувства остава нашия човек към българската полиция, когато идва от страна където лозунга и мотото е полицията е : SERVE AND PROTECT.

Пролетта, малката ми дъщеря, в 13 ч. е нападната от ромски деца до блока ни. Децата искат да я оберат. Понаритали я! Само моето обаждане по MyKi и находчивостта на 10 годишното будно момиче я спасява от нещо повече. Вечерта сигнализираме в РПУ-то. Казват ни да отидем на другия ден там. Отиваме в уречения час. Те знаят, че сме там. Държат ни близо час прави на входа. Нагледахме се на какво ли не. Най-после идва служителка. Влизаме в една стая с пейка. Държи ни прави и ни обяснява, че нищо не може да се направи. Пита ни защо толкова държим да пуснем жалба. Обяснявам й за това, че утре могат да пострадат и нейните деца. Вдига рамене. Отвежда дъщеря ни, на 10 години, някъде за разпит. Без нас. Без педагог. Пиша жалба в друга стая. Униформената там отново ми казва-нищо не можем да направим. Обясняваме се. Пита ме защо толкова искам да пускам жалба и какво очакваме от тях. Отговарям - поне осезаемо полицейски присъствие в часове, когато децата се прибират от училище в квартала. Обещава. Познайте дали до ден днешен имам отговор на жалбата! Познайте дали имаше полицейско присъствие!

Трети. 2004 година. Белгия. Антверпен. Сестра ми, племенникът ми, жена му, жена ми и аз не можем да се ориентираме къде се намира хотела ни. Племенникът на волана, вижда полицейска камионетка и казва-Я да попитаме. В мен заговора параноята от времето на соца-Нееее! В никакъв случай! Ще ни глобят нещо. Всички в колата, без жена ми, ме гледат очудено и  неразбиращо. Племенникът спира зад камионетката. Сваля дясното стъкло. Униформеният полицай ни забелязва и се приближава към нас. Племенникът ми го пита на френски за хотела. Ние сме във Фландрия. Полицаят поглежда номера на колата и заговаря на немски език. Обяснява, че правят арест. Моли ни да спрем след камионетката. След ареста ще дойде да не помогне. Правим каквото ни казва. Идва отново и на добър английски ни дава указания.

Мисля си - Боже! Този е фламандец. За да стане полицай е положил задължително изпит по френски. Говори и немски. Третият официален език на страната. Обясни ни на английски. Редови полицай на терен! Кой български знае чужд език. Та нашите български лошо говорят. На ВИЕ не могат да говорят….

И последно. 2007 г. Брюксел. Слизам от метрото след работа. С бастун съм. Тръгвам съм къщи. Забелязвам, че на ъгъла има оградено с жълта лента - Не пресичай! двама униформени стоят. Мъж и жена! Нали съм любопитна учителка. Приближавам се и питам защо е оградено. Престъпление ли е станало? Жената ми отговоря любезно: Господине, има разлято масло. Някой може да се подхлъзне и да падне. Да пострада. Някой като вас с бастун. Тук сме за да информираме хората за опасността, докато дойдат да почистят!

Е?

Това е.