Време е, учители!

На вниманието на учителите ТУК:

Колеги, както сигурно знаете, вече повече от 25 години съм учител.

Какво ли не премина през главата ми: две уволнения по политически причини, едно доброволно напускане, изграждане на структури на два синдиката, основани на нов синдикат, синдикални борби и какво ли не още.

В навечерието на 1 май ви казвам:

Вече не се търпи. Синдикалните ви организации, синдикатите ви не защитават вашите права и не се борят за подобряване на условията за работа, по-добрата РЗ и отстояване на трудовите ви права.

През последните 25 години синдикатите, най-вече СБУ, загърби синдикалната дейност и борба за сметка на мимикрия и политическо заиграване с цел лично облагодетелстване. Предаваха ви. Спомнете си сепаративното споразумение с МОН по времето на т.нар. голяма учителска стачка. Синдикатите отидоха и до съглашателство с МОН по времето на Меглена Кунева в организирането на голяма ПР акция с ваше участие. СБУ и понякога Подкрепа играят ролята на министерство на образованието в сянка. Занимават се с несвойствена дейност. Вижте органа на СБУ –„Учителско дело“. Там няма и следа от синдикална дейност. Отворете го, разгърнете го и ще видите високопарни заглавия с дъх от времето на социализма, както и казионен език.

Ето няколко примера. Заглавията на статиите говорят много, нали!

 

Алабализми, казионен език, изпразнено от съдържание писание. Ако успеете да задържите вниманието си и прочетете някоя от техните статии, то след това едва ли ще можете да кажете за какво е ставало дума в тях. Съмнявам се, че някой чете този вестник! Положението с Синдикат образование „Подкрепа“ е малко по-добро, но публикациите им във ФБ са по-скоро с политически характер. Няма я синдикалната дейност, казуси и примери от живота на синдикалните организации. Едва ли има синдикален член, освен синдикалните председатели, който да е доволен от „работата“ на синдикатите.

Можем да дадем много примери за публично съглашателство на работодатели (директори) от страна на синдикатите. Много са тези от нас, които знаят за корупционни практики на директори на училища, скандални нарушения и незачитане на КТ, уволнения и тормоз на учители. Синдикатите не реагират и са ДОСТолуци с директорите.

За това и стигнахме до безизходица. Синдикатите фактически дадоха зелена светлина на ноторалния нов закон, които вгорчи живота на учителите.

Контактувайте Автономния работнически синдикат за инструкции относно изграждане на негови структури в училищата ви. Необходими са, за начало, трима човека за оставане на синдикална организация.

Сега е времето! Стига апатия и пасивност! Не сме мазохисти.

Една от основните причини за тежкото положение, в което се намират хората на труда в България, е факта, че през годините на прехода, не бяха създадени истински синдикални организации, които да защитават правата на трудещите се.

Липсата на съпротива срещу антисоциалните политики на Държавата и алчността на бизнеса („роден“ или „вносен“), доведе работниците у нас до положение на най-бедни и безправни в най-бедната и най-корумпирана страна в Европа – и това е по официални статистически данни – в огромния „сив сектор“ на българската икономика властват феодални отношения, а положението, в което се намират „крепостните“, не влиза в статистиката…

Колеги, време е! Сега е времето! Нещо става в низините! Висините на могат повече така да управляват, а низините, ние, не желаем повече така да работим и живеем. Висините са стреснати от случващото се в Татковината ни и света. Сега е времето! Сега е!

Да напуснем синдикатите и да направим нов синдикат! Автономният работнически синдикат http://arsindikat.org/bg/ набира скорост. Работници и служители съзират в тях истински защитници и гаранти на трудовите права.

„Социална борба без компромиси!“ е мотото на Автономния работнически синдикат, което възнамеряваме да изпълним със съдържание – на произвола и унижението трябва и ще бъде сложен край!

Основните принципи, върху които АРС се гради като организация, са два – солидарност и взаимопомощ. И това не са просто лозунги. Солидарност в действията, взаимопомощ в отношенията, ще са неща, които искаме да бъдат метод на работа и всекидневна практика в организацията.

Автономният работнически синдикат си поставя за цел безкомпромисно да защитава трудовите и човешки права на членовете си, независимо дали това ще е пред държавни институции, работодателски организации, частни фирми или съдилища. АРС ще се стреми членовете на синдиката да имат постоянен достъп до правни консултации или адвокатска защита.

Автономният работнически синдикат е демократична организация, в която няма „вождове“, „елит“ или синдикална бюрокрация. Отделните членове и секциите са равнопоставени, а решенията се взимат на общи събрания.

Автономният работнически синдикат не е бюрократична, усвояваща средства по „проектчета“  трудовo-правна кантора, а класова организация, която е отворена за работници, безработни, студенти и пенсионери – без разлика на пол, възраст, вяра, раса или етническа принадлежност!

Автономният работнически синдикат не си поставя за цел да стане част от „социалния диалог“ или да влезе в „тристранката“. АРС (ако) преговаря, то ще е единствено за процедурата, по която да бъдат изпълнени исканията на работниците.

Автономният работнически синдикат не подкрепя политически партии и не участва в предизборни кампании.

Автономният работнически синдикат е част от международното работническо движение и поддържа връзки със сродни по цели и принципи групи и организации.

Основното средство за постигане на поставените цели и задачи е прякото действие – стачка, протест, блокада, окупация, гражданско неподчинение.

Синдикатът би одобрил създаването на работнически съвети по предприятия, като средство за администриране и координация, както и извършването на граждански експроприации и преминаване под работнически контрол на фирми, заводи и отрасли при сериозни трудови конфликти или безхаберие от страна на собственика, бил той Държавата или частен такъв.

Непосредствените цели, които си поставя синдикатът,  и нещата, за които ще се бори, са:

– На първо място – масовизиране на Организацията!

– Обръщане на ситуацията на „пазара на труда“ в полза на трудещите се чрез незабавни промени в Трудовото законодателство!

–  По-високи заплати, повече социални придобивки за работниците, по-високи детски надбавки и социални помощи!

–  Безплатно (безтаксово) и достъпно образование!

–  Безплатно и достъпно здравеопазване – слагане на край на здравния геноцид и търговията с човешкото здраве!

– Увеличаване на размера на пенсиите и незабавно намаляване на възрастта за пенсиониране, което е и най-лесният начин за намаляване на безработицата.

– Социализация на обществените услуги – ток, вода, парно, горива, транспорт. Те трябва да бъдат обществена собственост!

– Противопоставяне на политиката на съкращаване на обществени разходи, приватизация, либерализация, дерегулации и пр, чрез които неолибералният капитализъм води обществата към катастрофа.

Присъедини се към АРС!

Време е!

Владислав Георгиев

Учител по чужди езици

София