Идат като овци, бегат като овци Що е то? Овци!

Посветено на всички, които ще кажат:

"Това не се отнася до мене!"

Ауууууу...

И ко шъ прайм сиа?

Малко-помалко, в няколко дена, тайно и полека човечеството порасна с няколко века! В една след друга страна политическата класа, уплашена от гнева на мравките, от единственото дадено и право да гласуват, започнаха да се отказват от всемирния неприятел Путин и Русия.

В една след друга страна политическата класа, уплашена от гнева на мравките, от единственото дадено и право да гласуват, започнаха да го припознават като съюзник и приятел, партньор.

У нас върви нещо подобно. Малко-помалко, в няколко дена, тайно и полека ГЕРБ порасна с няколко дена. Представителите на тази партия, гости на всякакви талавизии, говорят тихо, с наведени очи, сговорчиво и кротко, че народът е дал посоката, че трябва да се разговаря с народа, да бъде чуван. Дали от БСП ги чуват? А, дали пък ние ще повярваме на хрисимите, вече, партайгеноссе от ГЕРБ? Ма те вече са политици с човешки лица.

Малко-помалко, в няколко дена, тайно и полека политиците от ГЕРБ се превърнаха от задници в диалогични такива. Дали пък от БСП в еуфорията виждат мимикрията, в която те самите може да се окажат, ако синдрома на самозабравянето, а техните представители стоят пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът им се стрелка в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумят сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуват, кипват мигом, вдигат гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляватвъздуха и ехото замира бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растат, идват в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязват на общия сив фон. Идва някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търси изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държи босоного момиченце, и гледа високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледа и се усмихва. А след тях идат все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пеят протегната, погребална песен. Някой остро свири с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смее високо, дрезгаво, а в очите му гори безумие.

- Ние сме плебеи по рождение и всички дрипльовци са наши братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

И ГЕРБ бяха в подобно положение преди години. Но бързо, много бързо те заявиха: Ние сме принцове по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората в България!

Та идват представители на политическата класа на ГЕРБ, хрисими и сговорчиви и пълни с популизъм вече. Народа това, народа онова, народа суверен...

По света и у нас народите се вдигат на антисистемен бойкот, отпор и война. За сега словесна и бюлетинна. Дали ще се преверне в гражданска зависи от ПРИНЦОВЕТЕ.

Българи