Умрелите не празнуват 1ви май!

Отново е 1-ви май.  За 28 път след рухването са социализма и манифестациите.

Работническата класа си обличаше нови дрехи. Вярно, миришеше на нафталин. Носеха цветя. Манифестираха, а след това се почваха една трапези…

Сега има подобие на манифестация. По-скоро е нещо като погребална процесия. Хора трета възраст, тук-там по-млади правят шествие до Борисовата градинка. Оратори пламенно сипят закани и тежки слова срещу „тежкото положение на българския народ“ и това е…Даже няма и трапези. Тъжна работа.

На крак, о парии презрени,

на крак, о роби на труда!

Потиснати и унизени,

ставайте срещу врага!

Нек' без милост, без пощада

да сринем старий, гнилий строй!

Светът на нази днес се нада,

напред в решителния бой!

Така е! Париите са от презрени, по-презрени, най-презрени. Т.нар. политически елит ехидно се подхилва и се гаври с париите. А те са на крак само на работните си места. Иначе са все умрели. Сенки някакви. Страх и апатия. Каквото и да им направиш няма да станат като един и да се защитят.

Милост и пощада няма от страна на капитала. Не десет, а сто и десет кожи свлича от гърба на париите:

-       скъп градски транспорт и амортизирани, стари превозни средства

-       скъпи винетки, на които народа сменя първата буква с М, но продължава да ги плаща и си троши колите по разбитите пътища

-       плаща здравни осигуровки, а в болниците го рекетират

-       учебниците и книгите с 20% ДДС и децата му не купуват учебници

-       мизерия в училищата

-       светът наистина нази гледа как милицията бие и изтезава в участъците и хич не ни пази. Пази тези, които и тях са натикали в миша дупка, но поне си затварят очите за безчинствата им

-       всичко е толкова старо и загнило, че смърди на леш

-       образованието бере душа

-       стоките в магазините от скъпи, по-скъпи, вече надминават по цени тези в страни като Германия и Франция. А са от боклуци, по-боклуци.

-       Оранжадата ни се превърна в УРАНЖАДА, а те си наблюдават и си мълчат. Народът се трови и мре от рак.

Отнийде няма избавление —

от бог, ни цар, ни господар.

Във нас е нашето спасение,

в борбата, водена със жар!

Крадецът плячката не връща,

ни властелинът свойта власт,

но ний сме армия могъща,

кой би се мерил днес със нас?

Ми да! Отнийде няма да дойде избавление. Правителството на Бойко Борисов имаше достатъчно време да даде глътка въздух на народа. Но не би. Нещата зазляха още повече. Кое, кое е добро и положително? Кое? Подхвърлят трохи на жалки техни поддръжници, уреждат децата им на държавна хранилка. Останалите да умират. Малкият и среден бизнес агонизира. 

Вътрешнофирмената задлъжнялост достига до колосални размери. Работниците са държани с изключително ниски заплати. Много често не ги получават навреме, не защото бизнеса не може да плати. Защото не иска да плати. А държавата НАБЛЮДАВА процесите.

Да! В ръцете на работниците е тяхното спасение. В борбата водена със жар. Безмилостна борба. Но няма кой да поведе народа. Синдикатите казионни. Техните функционери си правят бизнес и трупат пачки на гърба на работниците и служителите.

Как пък за последните 28 години една свястна голяма всеобща стачка нямаше! През това време в останалите на ЕС работниците и служителите се скъсаха от протести, стачки, бой с полиция, окупация, вземане работодатели за заложници. Борят се хората и извоюват по-добър живот. Работодателите и капитала им имат страх. Защото като тръгнат милост няма!

Крадецът, капиталист няма да върне своята плячка! Властелинът няма да върне доброволно своята власт. Какво чакаме? Какво?

Държавата ни угнетява,

законите са против нас,

богатите днес управляват,

беднякът няма равен глас.

Но стига толкова търпение,

ний старий свят ще разрушим.

Във нас е нашето спасение,

с борба ще се освободим!

Не само ни угнетява. Тя ни убива. Тя извърша геноцид над нас. Законите не ни помагат. Точно обратно. Правят живота ни непоносим. Въобще спазват ли се някакви закони. Поголовно се нарушават. От всички. От младежите в училищата, водачите на МПС по пътищата, милиция, държавни служители и обикновени хора.

Богатите ни управляват и мачкат. А ние търпим. Защото сме  мазохисти ли? Нима не разбираме, че нашето спасение е само в класовата борба. Нашето спасение е само в синдикалната борба!

Престъпност на всяка крачка. Улична престъпност. Мафия. Корупция.

Но ако ли обезумели

войска изпратят срещу нас,

най-първо стари генерали

да чакат смъртния си час!

И войска вече не могат да изпратят. Просто няма такава. Тя, войската не може да осигури сигурността на държавата ни. Държавата ни отива към загуби на територии. Всички предчувстваме това. Турските специални служби си разиграват конете и никой не е в състояние да ги спре. Никой не знае колко оръжие е скрито по махалите в Родопите.

И ако се намери някой куц или сакат войник, жандармерист или милиционер фашист, който да ние бие по време на протестите, рита и чупи зъби, то ние сме безчувствени.

Ние сме почти умрели. Ние сме зомбита. 

Стойте си вкъщи. Не излизайте на протест. Псувайте вкъщи. Но тихо! Да не ви чуе някой!

Ние сме направо умрели! Ние сме направо зомбита!