Човешкият капитал, работодателите, гъвкавите умения и пазара на труда

Пред 20 години личният състав се превърна в човешки ресурс, който пък от своя страна, преди пет години, стана човешки фактор, а сега вече се говори за човешки капитал. Последният се превърна в решаващ фактор за конкурентоспособността, растежа на икономиката и просперитета на обществото. 

Като е добре този фактор на самотек ли е оставен? Кой оцелее оцелее. Безогледна, жестока експлоатация подобно на експлоатацията на дървения и минерален ресурс.

Годишното проучване на „Менпауър груп Бългapия“ очерта твърде нерадостна картина. Над 62% oт paбoтoдaтeлитe изпитвaт сериозни затруднения в намирането на подходящи кандидати за свободните работни места. Дисбалансът между търсене и предлагане на умения на пазара на труда се задълбочава с всяка изминала година. Особено критичен ставал дефицитът на квалифицирани работници и специалисти.

„Пазарът на труда изпитва хроничен недостиг от кадри със средна квалификация – сервизни работници, механици, техници, технолози, оператори, шофьори, заварчици, кранисти, специалисти в туризма и други. Все по-проблемно става и намирането на висококвалифицирани специалисти, като инженери, учители, медицински специалисти, химици, еколози, финансисти, маркетинг специалисти, IT специалисти, изпълнителни директори, функционални мениджъри. А изискванията на работодателите нарастват. Фактът, че 92% от регистрираните фирми в страната са микропредприятия (до 9 заети), налага съчетаването на няколко роли в една длъжност и принуждава работодателите да търсят все повече мултифункционални специалисти с хибридна квалификация и широк спектър от умения.“

Наличието на широк спектър от умения не обещава непременно по-добро заплащане. Типичен пример са обявите за работа за администратори в офиси. Искат кандидате да имат поне три чужди езика, отлична компютърна грамотност и предлагат конкурентна заплата от…600 лв.

От друга страна къде да се придобият тези умения. Къде и кой обучава хората за успешната реализация на пазара на труда. Никой! Хибридните квалификации са хит в университетите в Германия. Тук, обаче, нищо не се е променило през последните 20 години. А относно уменията и т.нар. гъвкави умения е пълна скръб.

Хората една адекватна автобиография не могат да си напишат, камо ли мотивационно писмо. А за техники по време на събеседването си е направо лукс. Оставалите гъвкави умения са все още непостижима мечта за огромна част от хората на наемния труд.

„Очертаващата се криза на пазара на труда е на път да прерасне в катастрофа с тежки последствия за инвестиционния климат и икономиката. Поради липсата на квалифицирани кадри страната ни е изправена пред риск не само да не може да привлече нови инвеститори, но и да загуби тези, които вече има. Основните причини за това състояние се коренят в демографската криза, миграцията, остарялата нормативна уредба, половинчатите мерки на институциите, нереформираното образование и не на последно място в мисленето и нагласите на хората.“

Нека прочетем отново последния ред на този цитат. Всичките тези причини са благодарение на бездействащото държавно управление в лицето на десните партии, управляващи ни през последните 20 години.

Даже и посоката на мислене и нагласите са нещо, върху които средните и висши училище хал хабер си нямат.

Еднократно придобиване на знания, стигащи за цял живот останаха в миналото. Под натиска на обстоятелствата и икономическото развитие на страните от ЕС хората на наемния труд ще бъдат принудени да се преквалифицират по няколко пъти и да съчетават различни умения. Международната организация на труда (МОТ или ILO) преди няколко години в едно свое изследване посочиха, че през активния живот на човека ще му се наложи да си смени професията поне три пъти. Тази тенденция се запазва. Пишещият тези редове го е изпитал на гърба си и опитът е много положителен и обогатяващ. Не мога да си представя как може човек да работа 30 или повече година на едно и също място, на една и съща позиция. Даже и 20 години са прекалено много. Това е износващо, затъпяващо, рутинно и съсипващо човека.

Ножицата между неквалифициран и квалифициран труд се отваря все по-широко. „Това ще доведе до пазар на труда, разделен още повече на „нискоквалифицирани умения с ниско заплащане и на висококвалифицирани умения с високо заплащане, което на свой ред ще доведе до повишаване на социалното напрежение“ (Изявление на Клаус Шваб, основател на Световния икономически форум). 

Шансовете на хората без квалификация да намерят работа стават все по-малки, да не кажем никакви.

Поколения и социални групи са забравили какво е работа и са се превърнали в „абонати на държавата“. Само 20% от регистрираните в бюрата по труда са с нагласа да започнат работа. Останалите очакват социални помощи и не търсят заетост, защото ще загубят очакваното подпомагане. Така около 30 000 работни места, включително и в райони с висока безработица, остават незаети. Заучената безпомощност на определени малцинствени групи отдавна дразни обществото, демотивира работещите и пресушава, и без това оскъдните, социални фондове.

А като към всичко това прибавим , че над 150 000 неработещи и неучещи демотивирани млади хора разчитат на преведените пари от техните родители в чужбина. Положението става алармиращо.

Какво е положението от другата страна на барикадата.

Работодателите, които като че ли единствената им грижа е да настроят хората на наемния срещу себе си. Това те правят най-добре.

Да не говорим, че им липсва абсолютна креативност в намирането и най-вече задържането на способните и квалифицирани служители.

Скоро един директор заявил на служителите си, с тон не търпящ никак възражение, че не може да се ходи безразборно до секретарката му, жена със средно образование, защото заплатата й била ниска, а тя била високо квалифицирана и ако напуснела как щял да намери заместник. В същото време той нахокал служителите, които всичките до един са с висше образование, а някои от тях и доктори на науките и им заявил, че ако не харесват положението си да си дирят други браншове за трудова реализация. Какво недооценяване на способностите служителите и какво принизяване на високите квалификации!

Подобни работодатели не разбират все още, че времето на биенето по масата и високия тон е отминало. Мениджмънтът не е вече вертикален, а хоризонтален. Да не говорим, че работодателите трябва да трябва да поставят хората в центъра на своето внимание и да създадат условия за отключване на индивидуалния и колективния потенциал.

Способните и висококвалифицирани специалисти все повече ще диктуват условията в трудовите договори. В новите реалности ще оцелеят само далновидните фирми, които взаимодействат с образованието, инвестират в обучение на работното място и прилагат успешно програми за управление на знанието, трудовото представяне, приемствеността, таланта и ангажираността. Все по-сериозен става и проблемът с управлението на различията, особено между отделните поколения в организацията.

И ще завърша с още един цитат:

„В условията на бързо променяща се бизнес среда „не големият поглъща по-малкия, а бързият поглъща по-бавния“. Или както твърди Алвин Тофлър: „Утре е започнало от вчера и се налага да тичаме, за да не се окажем непреодолимо впримчени в стария свят“.“

Дисбалансът между търсене и предлагане на умения се задълбочава с всяка изминала година