Колко е аткуално това стихотворения на Пейо Яворов! Все едно е писано за сега, за всички нас. Нека да си го припомним. Сложете го някъде и го препрочитайте от време на време. Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори... Като няма прокопсия, Плюл съм в тази орисия! Немигнал, ставай: ей, месец още насред небето, дълбока нощ е. Главата тегне, а сън очите залепя сякаш. Какво е време? Великден иде, пак оран, семе земята чака, нижат се дните. По-скоро, хайде! че да се впряга; съседа, чуваш, и той се стяга. Излезеш, идеш, в земя корава напънеш рало, халосаш вола... Мъглата нощна затъне в дола, огрее слънце и чак тогава за отдих спреш, а свяст се вий - и пак поглеж: Дий... Дий, воле, дий! * С трънак и плевел се бори, весден ори, ори, ори... Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия! Настане утро, гори небето, цветя миришат, ехти полето: овчар засвирил, стада заблели, по вс
Comments