Не се абете гражданье! Спасението на давещите се е проблем на самите давещи или има ли пилот в самолета….

Два дена чета тук-там във ФБ и понеже не мога да коментирам, защото профила ми е блокиран от администраторите на ФБ. Член съм на около десетина групи. Преди около година бях член на групата „ПЕДАГОЗИ“, на която бях съосновател и която за кратко време набъбна главоломно. До времето, когато взех решение да я напусна в нея членуваха около 12 000 учителки. За да не бъда, по-късно упрекван и да няма разни подмятания, ще кажа че решението ми да я напусна бе след като в нея се настани ЕМИЛ ДЖАСИМ и започна да менторства. Освен това, повечето учителки може би само четяха, но не повече от тридесетина коментираха и участваха в живота на групата. Писма ми от ДЖАСИМ, въртенето в кръг, преливането от пусто в празно и си тръгнах…ДЖАСИМ, иначе симпатичен млад мъж, успя да омагьосва началните учителки. Те го гледаха в устата, пърхаха трепетно, ръкопляскаха и въздишаха…

Това беше увод!

Преди две седмици ми попадна една статия в bnews.bg с бомбастичното заглавие

„Столицата изпитва хроничен глад от учителски кадри, причините - известни са

ОБРАЗОВАНИЕТО МУТИРА В ЗЛОКАЧЕСТВЕНО ОБРАЗУВАНИЕ! Търсят се „балами” за учители!“

Една анонимна статия! Съдържанието й няма нищо общо със заглавието. Няма да я преразказвам. При желание ще я намерите и прочете. Но не си заслужава загубата на време….

Тази статия преди два дена бе публикувана от учителка в групата „Среднощни даскалици“, където понякога си бъбря по женски с колежки…И като се почна еднааа…Така, както само ние учителките го можем. Локуми и мохабети!

Не се абете, гражданье! Всичко е на изуй-гащи!

Една от колежките, публикувала статията, призоваваше към революционни действие. Една-две колежки я подкрепяха и нахъсваха. После се оказа, че едната от тях очаква софиянци да започнат революцията, защото в провинцията колегите били уплашени и обезверени. Не знам защо си мисли, че тези в София са по-различни! Тези в провинцията били добри и съпричастни едни към други, а тези в София даже не познавали и съседите си.

Понеже съм работил в т.нар. провинция ще кажа, че в София си анонимен, а в провинцията си под погледа на всички. Натискът върху колегите в провинцията е огромен – родители, фактори, феодали…

След това разговорът се завъртя около това как колегите чакат пенсия и хич не им дреме за образованието на децата.

Скоро бе дадена идея и принос към революционната ситуация – да се направи общо учителско шествие под прозорците на МОН, Министерския съвет и Народното събрание. Никакви отсъствия не се признават. Родителите също трябва да подкрепят шествието.

Интересно ми е дали тази, които призоваваха към активни улични действия са членове на някой от казионните синдикати.

Типично учителско мислене!

Защо не е възможен печеливш протест и натиск за промяна на „тежкото положение“ на българския учител?

Защото:

•              Учителството е в плен на летаргия. То е пасивно. Вече няколко години се разпространяват градски легенди и митове за „голямата учителска стачка“, предадена от синдикатите и Такева.
•             Синдикатите са казионни и вместо да работят по синдикална линия за защита на трудовите права на учителите, съблюдаването на КТ, финансовата дисциплина и борят с директори-феодали, те играят ролята на паралелно МОН. Синдикалните „лидери“ си правят достлук с управляващите повече 20 години
•              Излизането на улиците и шествия няма да промени с нищо ситуацията в образованието. Така, както пушенето и пиенето на вода не промени нищо в МВР. А милиционерите са въоръжени, все пак!
•             Едни протестни действия трябва да бъдат предхождани от PR кампания и разясняване на исканията на обществеността, поне 3 месеца преди самите действия.
•             Една евентуална учителска стачка е невъзможна и обречена на провал:

-          освен ако не се прави в края на учебната година и тя е застрашена от провал

-          има стачен фонд

-          учителството е нахъсано от синдикатите

-          изчерпани са всички останали мерки за въздействие и промяна на положението

-          осигуряване на подкрепата на политически сили е жизнено важна

-          работа с медиите и осигуряване на подкрепата на мнозинството от родителите         -  Липса на т.нар. революционна ситуация в страната.

Министър Кунева умело изразходва емоционално и психологически учителството чрез т.нар. събор. Обществото има някакви очаквания от новия Закон за предучилищното и училищното образование.

Учителките напразно хабят нерви и вадят нож на умрял кон!

Не се абете, гражданье! В самолета няма пилот! Спасението на давещите се в ръцете на самите давещи! Образованието не е държавен приоритет и всички мохабети за издигане ролята на учителите, адекватно заплащане и пр. е просто казионен език. Какво кариерно израстване при тези мизерни заплати! Съвсем скоро ще има даже затруднения за изплащането им!

Что де́лать?

За това друг пък….

Хайде останете си рахат! И благодаря за вниманието ви!