Чак сега разбрах...

По Jean Dabadie и Philipe Green…

Когато бях момченце, една педя от земята, говорех на висок глас за изглеждам като възрастен. През цялото време казвах – знам, знам, знам. И това бе началото на живота, моята пролет!

Когато станах на 18 казах – ето, този път наистина знам.

На 25 знаех всичко – познавах любовта, розите, живота, кинтите. Разбрах нещо особено важно – прекрасно е, когато някой те обича!

И чак сега на 57 ми дойде акъла и РАЗБРАХ! Разбрах много добре защо всичките тези богомили, адамити, павликяни са отричали властта и са искали да бутнат държавата! Разбрах защо същите тези доброволно, съвсем доброволно и на драго сърце са приели исляма.

Чак сега разбрах, че всичко, което е ставало в живота ми е ставало въпреки, а не благодарение. Уморих се да се боря с безумието в държавицата ни – уволнения, мизерии, орязване на заплатата, жестока експлоатация, подсигуряваш се срещу НЕЯ и ТЯХ, липса на сигурност, произвол и наглост! Чак сега разбрах, защо Иван-Срацимировата България е оцеляла почти 100 години след падането на другата. 

Чак сега ми стана ясно какво трябва да се прави за да понеса по-леко заника на живота си.

Това е! 

Чак сега РАЗБРАХ! 

Да праат кво знаат! Аз съм само за борбите…

Вече!